ЗаЗемяване*. Напускате летящите си, градски жилища и се приземявате боси в някоя градина. Сутрин ходите без обувки в росата или играете, отново без обувки, докато последните летни дъждове изпращат слънцето зад гърбовете ви. Не бързате. Ставате рано, за да създадете деня си по-дълъг. Надничате в стари, отдавна изгубили душата си къщи, и се опитвате да отгатнете света, който ги е изпълвал някога. Сушите ябълки, докато разговаряте дълго с любимите си хора или докато четете за някое вдъхновяващо пътешествие, като тези на американския журналист Ерик Уайнър в неговата „География на блаженството“. Грижите се за своенравно любвеобилни котки и си приготвяте лековит сироп от бъзак. И се надявате в някой миг нещо научно-фантастично да се случи, времето да спре и вие да се капсулирате завинаги в този отрязък от щастие. Но не би. Настъпва неделя и списъкът с поети ангажименти и обещания ви качва на автобуса.
Това, което отнасяте за утешение, е кутия пълна с невероятно ароматни домашни меденки. Може би тази кутия е малко далеч от съвременните разбирания за здравословен сладкиш, но пък е затворила в себе си носталгията по едно сякаш изгубено време на безгрижие, вдъхновение и мечтателност.
- 100г краве масло
- 100г мед
- 100г захар "Мусковадо"
- щипка сол
- 1-2 чл канела
- 1чл сода бикарбонат
- 1 настъргана на дребно ябълка
- 250г грахам
- Кравето масло и захарта се разтопяват на бавен огън.
- След като махнете сместа от огъня, се добавят медът, солта, канелата и содата.
- Разбърква се много добре и едва тогава се добавят настърганата на дребно ябълка и брашното.
- Получава се изключително лепкаво тесто, но тук не трябва да се изкушавате и да добавяте още. Достатъчно е да оставите тестото за половин час в хладилника, при което то стяга и с лекота ще може да оформите топчета с големината на орех, които се сплескват с длан и се поставят на разстояние едно от друго върху хартия за печене.
- Тук, изцяло в духа на бабиното време и трудно разгадаеми тефтери, ще споделя само, че меденките се пекат в умерена фурна, докато станат готови.