0

Портокалови импровизации в чаша -част II

портокалова страна

Той и Тя живеят в малка къща, подпряла се на калърмената улица в края на парка. Наближава полунощ и Тя чете за бунтовниците от о. Крит през Втората световна война, Той наднича зад рамото на Уди Алън и се смее сподавено, за да не събуди Негово Величество Домашния Любимец, който изумително прилича на геврек в светлината на нощната лампа.

ТЯ: Душата…?

ТОЙ: Дааа?

- Може ли да си вземем слонче и да го храним с фъстъци? (въпросът няма нищо общо нито с Уди Алън, нито с партизаните, просто ѝ се стори уютно да си има …слонче)

- Разбира се! (той винаги е щедър, когато трябва да обещае нещо леко непрактично, може би защото знае, че никога няма да се стигне до изпълнение. Дали?)

- А може ли слончето да си има маймунка, да не му е скучно докато сме на работа?

- Ееееее, няма ли да е малко прекалено?

- Със сигурност, но ще е забавно!

- Убеди ме.

- Душата, душата, може ли да живеем в портокалова страна? Слончето нали си има хобот, ще може да ни бере сутрин портокали!

- А маймунката ще ни прави фреш точно в 8!

- АААА не, сокчето ще го правя аз, първо ще изцеля портокалите, точно три броя на калпак, после ще обеля една малка ябълка -  пльок при портокаловия сок и към ябълката шепа накиснато годжи-бери. Маймунката ако иска може да натисне копчето на блендера, но нищо повече.

- Вкусотийка! Но маймуняка ще скучае, да знаеш!

0

Портокалови импровизации в чаша – част I

портокалово смути

Всеки сезон остава в семейните архиви със своя лайтмотив от аромати, цветове и вкусове, които се разливат над всеки спомен. Последното лято например беше силно боровинково, подплътено с авантюризма на горското събирачество, което ни стопляше вечер с плътните си зелени супи, а миналата зима ухаеше на квасен хляб във всевъзможни форми, поръски и подправки. Тазгодишната зимност от своя страна явно ще е портокалова. Портокалови корички в бисквитките, кремчета с портокалово масло, нектари с портокалов сок, дори шампоана ми стана оранжев. Continue reading

0

Веган курабийки с парченца шоколад и сини сливи

шоколадови курабийки с шоколад и сини сливи

Харесвам фотографията. Мога да прекарам часове пред монитора радвайки се на  планини, емоции, красиви кухни и уютни градини. Но импулсът да създавам сама такива образи умря някъде в девети клас, когато така и не получих мечтания фотоапарат. Странно е, че имам търпението да оформям идеално еднакви топчета тесто с големината на орех в продължение на поне час, но не мога и две минути да се въртя около вече изпеченото творение. Липсата на батерии и идеална светлина допълнително обезкуражават начинанието. Затова и днешните бисквитки ще останат скрити в пъстрата кутия. Щом Екзюпери може, мога и аз. Continue reading